„ПОТОМОК ДНИ МИНУВШИЕ ПОЙМЁТ ЛИ...”
Сусанна Альфонсовна Укше (1885-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДАЛИ ПОТОМЪК ПАМЕТТА ЩЕ НОСИ
Дали потомък паметта ще носи?
Ще разбере ли нашто време внук –
как виеха картечните откоси,
в тъмата спеше страшен звук.
Децата свиваха горчиво вежди
и всичко родно ничие бе там –
по улиците ручеи разреждат
вино ли, кръв ли бе, не знам.
Под мостовете трупове замръзват,
чернее сал над невска белота,
петна от кръв по стъпалата плъзват
като увяхнали цветя.
Ударения
ДАЛИ ПОТОМЪК ПАМЕТТА ЩЕ НОСИ
Дали́ пото́мък паметта́ ште но́си?
Ште разбере́ ли на́што вре́ме вну́к –
как ви́еха карте́чните отко́си,
в тъма́та спе́ше стра́шен зву́к.
Деца́та сви́ваха горчи́во ве́жди
и вси́чко ро́дно ни́чие бе та́м –
по у́лиците ру́чеи разре́ждат
вино́ ли, кръ́в ли бе, не зна́м.
Под мо́стовете тру́пове замръ́зват,
черне́е са́л над не́вска белота́,
петна́ от кръ́в по стъпала́та плъ́зват
като увя́хнали цветя́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сусанна Укше
ПОТОМОК ДНИ МИНУВШИЕ ПОЙМЁТ ЛИ...
Потомок дни минувшие поймёт ли?
Поймёт ли внук, что пережили мы,
Как по ночам стучали пулемёты –
Короткий крик вставал из тьмы.
И у детей сдвигались горько брови,
И всё родное делалось ничьим –
И мы не знаем, то вина иль крови
Текли по улицам ручьи.
И под мостами замерзали трупы –
Седой Невы бесшумные плоты –
И были пятна крови на уступах,
Как потемневшие цветы.
1923 г.
---------------
Руската поетеса и преводачка Сузана Укше (Сусанна Альфонсовна Укше) е родена на 1/13 юли 1885 г. в с. Грабово, Пензенска губерния. Завършва Муромската класическа гимназия, където след това преподава немски и френски език, след 1908 г. завършва икономическия отдел на Петербургския търговски институт, а през 1913 г. завършва юридическия факултет при Висшите женски курсове. Работи в Психоневрологичния институт в Петербург, в библиотеката към Лазаревския институт в Москва и в Държавния институт по изучаване на престъпността към наркома на вътрешните работи на РСФСР. През 1941 г. е интернирана в Башкирия, където се прехранва с преводи. Поддръжник е на литературното направление акмеизъм, член е на Всерусийския съюз на поетите (1921 г.). Пише поезия на руски, английски, френски, немски и италиански език, превежда творби на Данте, Петрарка, Шекспир, Хайне и Уайлд, но не публикува. Няма издадена стихосбирка, приживе в сборници и издания са публикувани само 9 нейни стихотворения. Умира на 17 февруари 1945 г. в гр. Алма Ата. Гробът й не е запазен. Поетичното й наследство става известно чак през 2007 г., когато излиза книгата с нейни творби „Стихов серебряные звенья”.